Публикувана на
Свободен достъп

Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.


ПОВТОРЕНИЕ И СЪТВОРЕНИЕ. ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ „КАК СЪМ СТАНАЛ ГАЙДАР“

  • ПОВТОРЕНИЕ И СЪТВОРЕНИЕ.  ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ „КАК СЪМ СТАНАЛ ГАЙДАР“
    • FIRST PUBLISHED:
    • VOLUME/ISSUE: 9
    • PUBLISHER: Institute for Literature
    • ORGANIZATION: Institute for Literature - BAS, BULGARIA
    • ISSN (Print): 2738-7631 || ISSN (Online): 2815-2999
  • ПОВТОРЕНИЕ И СЪТВОРЕНИЕ.  ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ „КАК СЪМ СТАНАЛ ГАЙДАР“
    Abstract:

    Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.

    Тема: Автотекстуалност и цитат
    Ключови думи: П. Р. Славейков в. „Гайда“ креативни фигури междутекстови връзки възрожденска журналистика
  • Използвана литература

    АВЕРИНЦЕВ, С. Авторство и авторитет. – В: Историческая поэтика. Литературные эпохи и типы художественного сознания. Москва: Наследие, 1994, с. 105–125.

    БУРКХАРТ, Я. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия. Прев. Хр. Костова-Добрева. София: Наука и изкуство, 1987.

    КОЛАРОВ, Р. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София: Просвета, 2009.

    ЛИОТАР, Ж. Ф. Постмодерната ситуация. Прев. Т. Николов. София: Наука и изкуство, 1996.

    ЛОТМАН, Ю. За моделиращото значение на понятията „край“ и „начало“ в художествените текстове. – В: Ю. ЛОТМАН. Поетика. Типология на културата. Прев. Т. Танчева. София: Народна култура, 1990.

    МИХОВА, Л. Българските календари. Пловдив: Полиграф, 1995.

    ПАНОВ, А. Поезията на Христо Ботев. Том I. Художествена система на Ботевата поезия. София: ИК „Александър Панов“, 2012.

    РАКЬОВСКИ, Ц. „Онези думи“. Поглъщането на историята (Автобиографичните откъслеци на Петко Славейков). – LiterNet, № 4 (41) 09. 04. 2003: https://liternet.bg/publish4/crakiovski/prslaveikov.htm (прегл. 29.05.2025).

    СПАСОВА, А. Алегоричен и памфлетен разказ в басните и публицистиката на Петко Р. Славейков. – В: Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie (Cyrillo-Methodian Papers), Vol. 13, 2024, с. 108–124.

    СТАНЕВА, К. Фрагменти от смеховата култура на Българското възраждане. Петко Славейков. – Български език и литература, XLIX, 2008, № 3, с. 3–20. 

    ТАРИНСКА, Ст. Прозата на Христо Ботев. София: Наука и изкуство, 1966. 

    УНДЖИЕВА, Ц. Фейлетоните на Петко Славейков и народното творчество. – В: Фолклор и литература. София: БАН, 1968, с. 89–102. 

    ХОЛЕВИЧ, Й. Парадоксите на жанра (Фолклорът и създаването на фейлетона през Възраждането). – В: За литературните жанрове през Българското възраждане. София: БАН, 1979, с. 172–188.

ОТЗИВИ

Статията се фокусира върху творческата легитимация на П. Р. Славейков при появата на първото самостоятелно редактирано от него издание. Текстът интерпретира вътрешнотекстовите механизми, свързани с изработването и тестването на писателски роли, с мултиплицирането на креативни фигури и с изграждането на собствен персонален мит в контекста на възрожденската публичност. В този случай ни интересува особеният акцент върху създаването на писателя като един незавършен акт на инициация, затворен в мултиплициращата се итеративна схема на ставането.