Публикувана на
Свободен достъп

През 2022 година литературният проект Future Fiction, който обещава да представя научнофантастични сюжети, способни да ни помогнат да разберем утрешния ден, публикува малък сборник, наречен Meteotopia: Futures of Climate (In)Justice („Метеотопия: Сюжети на климатичната (не)справедливост“). Замисълът на тази социално ангажирана книжка бе наистина мащабен; тя започва с манифест от Франческо Версо и Ана Рюше, според които „от зората на времето отношението между човека и природата […] има две постоянни характеристики: уважение и подчинение“. През последните векове обаче „подчинението успя да прекърши уважението. Експлоатацията зае мястото на разумното управление. И науката разомагьоса древната мистика на природата, оголвайки я за всеки, който би пожелал да се домогне до нейните ресурси“. Основен виновник за всичко това, разбира се, е капиталистическата система, която днес, в епохата на антропоцена, изглежда, „вече няма конкуренти“ , и тази нейна неоспорвана хегемония прави въобразяването на алтернативни светове трудна, дори невъзможна, но пък за сметка на това необходима задача. Именно с това ужасно сложно начинание се захваща „Метеотопия“ – за да се провали главозамайващо на всички възможни нива


Николай, Генов, Метеорологията като топос: „Поетика на нестабилността“ в контекста на „Метеотопията“

  • Николай, Генов, Метеорологията като топос: „Поетика на нестабилността“ в контекста на „Метеотопията“
    • FIRST PUBLISHED:
    • VOLUME/ISSUE: 9
    • PUBLISHER: Institute for Literature
    • ORGANIZATION: Institute for Literature - BAS, BULGARIA
    • ISSN (Print): 2738-7631 || ISSN (Online): 2815-2999
  • Николай, Генов, Метеорологията като топос: „Поетика на нестабилността“ в контекста на „Метеотопията“
    Abstract:

    През 2022 година литературният проект Future Fiction, който обещава да представя научнофантастични сюжети, способни да ни помогнат да разберем утрешния ден, публикува малък сборник, наречен Meteotopia: Futures of Climate (In)Justice („Метеотопия: Сюжети на климатичната (не)справедливост“). Замисълът на тази социално ангажирана книжка бе наистина мащабен; тя започва с манифест от Франческо Версо и Ана Рюше, според които „от зората на времето отношението между човека и природата […] има две постоянни характеристики: уважение и подчинение“. През последните векове обаче „подчинението успя да прекърши уважението. Експлоатацията зае мястото на разумното управление. И науката разомагьоса древната мистика на природата, оголвайки я за всеки, който би пожелал да се домогне до нейните ресурси“. Основен виновник за всичко това, разбира се, е капиталистическата система, която днес, в епохата на антропоцена, изглежда, „вече няма конкуренти“ , и тази нейна неоспорвана хегемония прави въобразяването на алтернативни светове трудна, дори невъзможна, но пък за сметка на това необходима задача. Именно с това ужасно сложно начинание се захваща „Метеотопия“ – за да се провали главозамайващо на всички възможни нива

    Тема: РЕЦЕНЗИЯ
    Ключови думи: научнофантастични сюжети Метеотопия Метеорология
  • Използвана литература

    АНГЕЛОВ, Б. Режисурата и режисйорския въпрос в Народния драматически театър от петнадесет години. – Демократия, II, 1921, № 2, с. 39–47.

    [Анон.] Копие от едно заявление… – Обществена обнова, I, 1920, № 7, с. 342.

    АНТОВ, Пл. Поемата „Септември“ в своя културен контекст. – В: Гео Милев през погледа на литературната история и критика. София: Захарий Стоянов, УИ „Св. Климент Охридски“, 2005, с. 411–423.

    БАКАЛОВ, Г. Лебедовата песен на един поет. – Звезда, І, 1932, № 8, с. 339–344.

    БАРЪМОВ, Ст. Спомени за влиянието и разпространението на съветската книга. – В: Съветската литература в България, 1918–1944. Сборник от материали, спомени и документи. Т. 2. София: Издателство на БАН, 1964, с. 211–234.

    БОГДАНОВ, Ив. Речник на българските псевдоними. София: Д-р Петър Берон, 1989.

    БОРИСОВА, Б. „Септември“ и „Вик за правда“ – памет и помнене. Езици на изразяване. – В: Езици на паметта в литературния текст. Доклади от гдишната конференция на факултет „Славянски филологии“, СУ „Св. Климент Охридски“. Велико Търново: Фабер, 2014, с. 148–154.