През 2022 година литературният проект Future Fiction, който обещава да представя научнофантастични сюжети, способни да ни помогнат да разберем утрешния ден, публикува малък сборник, наречен Meteotopia: Futures of Climate (In)Justice („Метеотопия: Сюжети на климатичната (не)справедливост“). Замисълът на тази социално ангажирана книжка бе наистина мащабен; тя започва с манифест от Франческо Версо и Ана Рюше, според които „от зората на времето отношението между човека и природата […] има две постоянни характеристики: уважение и подчинение“. През последните векове обаче „подчинението успя да прекърши уважението. Експлоатацията зае мястото на разумното управление. И науката разомагьоса древната мистика на природата, оголвайки я за всеки, който би пожелал да се домогне до нейните ресурси“. Основен виновник за всичко това, разбира се, е капиталистическата система, която днес, в епохата на антропоцена, изглежда, „вече няма конкуренти“ , и тази нейна неоспорвана хегемония прави въобразяването на алтернативни светове трудна, дори невъзможна, но пък за сметка на това необходима задача. Именно с това ужасно сложно начинание се захваща „Метеотопия“ – за да се провали главозамайващо на всички възможни нива
Nikolay Genov, Meteorology as a Topos: "The Poetics of Instability" in the Context of "Meteotopia"
-
-
Николай Генов
- [email protected]
- Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- България
-
Николай Генов, роден през 1994 г., е докторант по теория на литературата. Зачислен е към Катедра „Теория на литературата“, Факултет „Славянски филологии“ към СУ „Св. Климент Охридски“ през 2019 г. Неговите основни научни интереси са в областта на научна фантастиката, дигиталните медии и видеоигрите.
Abstract:През 2022 година литературният проект Future Fiction, който обещава да представя научнофантастични сюжети, способни да ни помогнат да разберем утрешния ден, публикува малък сборник, наречен Meteotopia: Futures of Climate (In)Justice („Метеотопия: Сюжети на климатичната (не)справедливост“). Замисълът на тази социално ангажирана книжка бе наистина мащабен; тя започва с манифест от Франческо Версо и Ана Рюше, според които „от зората на времето отношението между човека и природата […] има две постоянни характеристики: уважение и подчинение“. През последните векове обаче „подчинението успя да прекърши уважението. Експлоатацията зае мястото на разумното управление. И науката разомагьоса древната мистика на природата, оголвайки я за всеки, който би пожелал да се домогне до нейните ресурси“. Основен виновник за всичко това, разбира се, е капиталистическата система, която днес, в епохата на антропоцена, изглежда, „вече няма конкуренти“ , и тази нейна неоспорвана хегемония прави въобразяването на алтернативни светове трудна, дори невъзможна, но пък за сметка на това необходима задача. Именно с това ужасно сложно начинание се захваща „Метеотопия“ – за да се провали главозамайващо на всички възможни нива
Subject: REVIEWSKeywords: научнофантастични сюжети Метеотопия МетеорологияReferences
ANGELOV, B. Rezhisurata i rezhisyorskiya vapros v Narodniya dramaticheski teatar ot petnadeset godini. – Demokratiya, II, 1921, № 2, s. 39–47.
(Anon.) Kopie ot edno zayavlenie… – Obshtestvena obnova, I, 1920, № 7, s. 342.
ANTOV, Pl. Poemata “Septemvri” v svoya kulturen kontekst. – V: Geo Milev prez pogleda na literaturnata istoriya i kritika. Sofia: Zahariy Stoyanov, UI “Sv. Kliment Ohridski”, 2005, s. 411–423.
BAKALOV, G. Lebedovata pesen na edin poet. – Zvezda, І, 1932, № 8, s. 342–344.
BARAMOV, St. Spomeni za vliyanieto i razprostranenieto na savetskata kniga. – V: Savetskata literature v Balgariya, 1918–1944. Sbornik ot materiali, spomeni i dokumenti. T. 2. Sofia: Izdatelstvo na BAN, 1964, s. 211–234.
BOGDANOV, Iv. Rechnik na balgarskite psevdonimi. Sofia: D-r Petar Beron, 1989.
BORISOVA, B. “Septemvri” i “Vik za pravda” – pamet i pomnene. Ezitsi na izrazyavane. – V: Ezitsi na pametta v literaturniya tekst. Dokladi ot godishnata konferentsiya na fakultet “Slavyanski filologii”, SU “Sv. Kliment Ohridski”. Veliko Tarnovo: Faber, 2014, s. 148–154.
BUDEVSKA GANCHEVA, A. Rezhisyorat. – V: Geo Milev. Vaspomenatelen sbornik. Sofia: Narodna kniga, 1936, s. 117–119.
VASILEV, Vl. 16 poeni ot Verharn. Prevel Geo Milev. – V: Geo Milev prez pogleda na literaturnata istoriya i kritika. Sofia: Zahariy Stoyanov, UI “Sv. Kliment Ohridski”, 2005, s. 38–43.
VASILEV, Vl. Mezhdu sekstantstvo i demagogiya. Statiya parva. – Zlatorog, IV, 1924, № 2, s. 109–119.
Geo Milev (1895–1925): Letopis na negoviya zhivot i tvorchestvo. Sast. E. Furnadzhieva. Plovdiv: Makros, 2005.
GALABOV, K. “Zhestokiya prasten” ot Geo Milev. – V: Geo Milev prez pogleda na literaturnata istoriya i kritika. Sofia: Zahariy Stoyanov, UI “Sv. Kliment Ohridski”, 2005, s. 33–37.
DANIEL, I. D. Dve teatralni prestapleniya. Per Gyunt v Svobodniya teatar, Ernst Toler, Masa-chovek. – Hiperion, II, 1923, № 3, s. 179–185.
DASKALOVA, Ek. Geo Milev i Aleksandar Blok. – Godishnik na Sofiyskiya universitet. Filologicheski fakultet. T. 59.2. Sofia: Nauka i izkustvo, 1965, s. 207–248.
DASKALOVA, Ek. Oktomvriyskata poem ana Aleksandat Blok “Dvenadtsat’”. – Ezik i literatura, 1967, № 5, c. 59–70.
DAFINOV, R. Geomilevshtinata. – Parnas, I, 1921, № 4-5, s. 143.
DIMITROV, S. Ekspresionisti! – Obshtestvena obnova, I, yuni 1920, № 10, s. 547–550.
DOBRICHLIEV, P. G. Milev – “Antologiya na zhaltata roza”. – Rodna misal (Pleven), III, 1923, № 3-4, s. 178–179.
ZHDANOV, A. Rech’ sekretarya TsK VKP(b) A. A. Zhdanova. – V: Pervyy vsesoyuznyy saezd sovetskih pisatelej 1934, Stenograficheskiy otchet. Moskva: Hudozhestvennaya literatura, 1934, c. 2–5.
ZAVOEV, P. Literaturni urodi (1). – Novo vreme, II, 11 аvg. 1920, № 434, s. 1.
KOLAROV, R. Struktura na ideyno-hudozhestveniya svyat v poemata na Geo Milev “Septemvri”. – V: Balgarskata literaturna kritika za Geo Milev. Sofia: Nauka i izkustvo, 1985, s. 320–337.
-
